- обезсилен
- гл. - омаломощен, изтощен, отпуснат
Български синонимен речник. 2013.
обезсилен
Look at other dictionaries:
заморен — прил. уморен, изнурен, изтощен, изморен, изнемощял, слаб, обезсилен, безсилен, морен, задъхан, запъхтян … Български синонимен речник
изморен — прил. изтощен, отпаднал, заморен, уморен, морен, преуморен, немощен, изнемощял, грохнал, изнурен, омаломощен, слаб, отслабнал, капнал, сломен, безсилен, обезсилен, отруден, пресилен, смазан от умора прил. омърлушен, унил, повехнал, изпит, измъчен … Български синонимен речник
изнурен — прил. изтощен, отпаднал, изморен, заморен, уморен, морен, преуморен, немощен, изнемощял, грохнал, омаломощен, слаб, отслабнал, капнал, сломен, безсилен, обезсилен, отруден, пресилен, смазан от умора прил. омърлушен, унил, повехнал, изпит, измъчен … Български синонимен речник
изтощен — прил. отпаднал, изморен, заморен, уморен, морен, преуморен, немощен, изнемощял, грохнал, изнурен, омаломощен, слаб, отслабнал, капнал, сломен, безсилен, обезсилен, отруден, пресилен, смазан от умора прил. омърлушен, унил, повехнал, изпит, измъчен … Български синонимен речник
омаломощен — гл. грохнал, отпаднал, смазан, отчаян, покрусен гл. обезсилен, изтощен, отпуснат … Български синонимен речник
отпуснат — гл. разпуснат, разслабен, разхлабен, отслабен гл. небрежен, немарлив, неуреден, мързелив, ленив гл. флегматичен, неенергичен, безжизнен, омърлушен, апатичен, бавен, тромав гл. бездушен, вял гл. инертен гл. безстрастен, бе … Български синонимен речник
смазан — прил. сплескан, приплескан, смачкан, размазан прил. съкрушен, сломен, поразен, съсипан, пребит, разбит, покорен, победен, разнебитен, разорен, унищожен, подтиснат прил. изтощен, обезсилен, безсилен, омаломощен, слаб прил. обезсърчен, обезкуражен … Български синонимен речник
уморен — прил. заморен, изтощен, отпаднал, преуморен, немощен, изнемощял, изнурен, изморен, омаломощен, слаб, отслабнал, сломен, безсилен, обезсилен, грохнал, пресилен, унил, капнал от умора, отруден, морен прил. отмалял, капнал, обезсърчен … Български синонимен речник
Кир — КИРЪ (Курушъ, т. е. солнце, иначе Аградатъ, 550 529 г. до Р. Х.). Первый царь древн. Персіи по сверженіи ею госп ва мидянъ. Будучи вассаломъ мидійск. царя Иштувегу (греч. Астіагъ, 584 549 гг. до Р. Х.), К. въ 552 г. возсталъ противъ него; мидяне… … Военная энциклопедия
Коломб — КОЛОМБЪ, к. адм. англ. флота и выдающійся в. мор. писатель, К. занималъ должность лектора мор. стратегіи и тактики въ корол. мор. коллегіи въ Гринвичѣ. Его литер. дѣят сть началась въ 70 хъ гг. прошл. стол. рядомъ статей въ спец. журналахъ, гл.… … Военная энциклопедия
